Място за пътешествия, истории и идеии

Аз съм Благой Цицелков - журналист и пътешественик!

Вече 18 години събирам истории – от хора, места и моменти, които ме променят. Посетих над 50 държави и навсякъде нося със себе си любопитството и нуждата да разказвам.

Тук ще споделям пътеписи, социални наблюдения, лични текстове и истории, които понякога приличат на приказки. Това е моето пространство за спомени, размисли и вдъхновения.

Още за мен

снимка: Красена Ангелова / NOVA

Пътеписи

Лични истории от пътуванията ми – места, срещи и спомени от над 50 държави и безброй кътчета на България.

към категорията

Любляна – там, където любовта е в самото име

преди 4 днивреме за четене: 3 мин.

Поглед от високо към село Орехово в Родопите – сгушено сред планински склонове и гъсти гори, място на тишина, мистика и срещи с хора, които превръщат дома си в духовен пристан.

Орехово – селото, което те променя

преди 5 днивреме за четене: 5 мин.

В света на порцелана: пътешествие до Джиндзежен

18.08време за четене: 3 мин.

Скритите хора на Исландия

7.01време за четене: 3 мин.

Истории

Събития, хора и места, които оставят следа. Репортажи и разкази за живота, такъв какъвто е.

към категорията

Личен очерк за документалния филм на Николай Василев, посветен на Ваклуш Толев – духовен учител, философ и създател на учението „Пътят на мъдростта“

Ваклуш: пътят на мъдростта

Двадесет години Николай Василев снима своя герой – духовния учител Ваклуш Толев. Още десет години му отнема да завърши филмовия разказ за...

преди 5 днивреме за четене: 7 мин.

Какво е да си майка на 127 деца?

Всяко пътуване носи със себе си очаквания. Когато тръгвах към Индия нямах търпение да видя най-големия паметник на любовта в световната...

преди 5 днивреме за четене: 4 мин.

Българският футболен отбор на Уругвай: историята на Данубио, която трогна Христо Стоичков

Монтевидео – градът, в който футболът е като въздуха. Световният шампион от 1930-а диша играта на всяка улица, във всеки квартал. А...

17.07време за четене: 4 мин.

Разкази

Приказки и разкази – родени от живота такъв, какъвто го виждам, чувам, мисля и усещам.

към категорията

Легендата, която живее в две чаши

Скоро бях в Китай. Влязох в малък магазин, в който въздухът миришеше на чай и прах от стари книги. Там видях чаша – бяла, а надолу се...

преди 8 часавреме за четене: 2 мин.

Есе за истинското приятелство и предателството – за разликата между мимолетната компания и дълбоката връзка, основана на доверие, подкрепа и честност.

Тежестта на думата приятел

Живеем във време, в което думата „приятел“ звучи леко. Наричаме така хората, с които пием по кафе, играем игри или споделяме селфи. Но...

преди 5 днивреме за четене: 2 мин.

На ръба на сърцето

Млад мъж вървеше по горска пътека, обсипана с меки килими от паднали листа и изпълнена с аромата на влажна земя и смола. Слънчевите лъчи...

17.08време за четене: 2 мин.

Върхове, които носят нас

Хората все по-често тръгват нагоре - като реки, които бягат от леглата си, като сенки, които търсят слънцето. Не само заради гледката...

31.07време за четене: 1 мин.

Споделени моменти

Слънцето на Скиатос ми напомни, че животът е твърде кратък, за да го криеш в сянка.
Ето ме – в светлината, в тишината, в свободата. #Skiathos #Greece #GreekIslands #SummerVibes #SeaLovers #BeachMood #IslandLife #WavesAndSun #TravelGram #TravelVibes #SeaView #OceanSoul #TravelAddict #MediterraneanVibes #SunKissed #NatureLovers #FreedomVibes #InTheLight #Wanderlust #ExploreMore #GreekSummer

Когато морето говори, скалите слушат…
Пяна, удари, затишие. Всеки кадър е миг на свобода, уловен между прилив и отлив.

Плаж, направен от милиони бели камъчета, излъскани от времето и вълните. Вода, която те променя още преди да влезеш в нея.

Не е случайно, че точно тук е заснет филмът Mamma Mia…
Вървях по същите стъпки и чувах музиката – от яхтите, от заведенията… но и отвъд �тях.
Вятърът носеше не просто звуци, а спомени.
Духът на това място се е вплел с историята на филма – и още танцува.
I have a dream… 🎶

След изкачването на Триглав – заслужена почивка край спокойното езеро Блед! То сякаш е излязло от приказка – с островче в средата, камбана на желанията, вековен замък и гледки, които те карат да забравиш за всичко.

Изкачване с изгледи като картички - отвесни стени, върхове в мъгла, езера дълбоко долу и пътеки, които се изгубват в облаците.

Ганджоу впечатлява с крепостни стени на над 2000 години и най-старата действаща водопроводна мрежа в Китай – на близо 900 години. Разхождах се по мост от лодки, между 300-годишни къщи и резбовани порти, където времето е преход.

Пътувам към Ganzhou с влак.
Скоростта стига 310 км/ч, но вътре е спокойно.
Китайците са любезни, дори получавам подарък чай. Седалката се превръща в легло, прозорецът е като екран с бързо превъртащ се пейзаж.
Не знам кое ме впечатли повече – самото движение или фактът, че всичко се случва толкова спокойно.

Обичам зелен чай 🍵
И винаги съм искал да го видя… преди да стане напитка.
Тук, в провинция Фулиан, чаят расте бавно – точно като вътрешния мир. 🌱
#TeaTime #Jingdezhen #FuliangFeels #ЗеленПът

Светлината рисуваше по сградите, но това, което наистина светеше, бяха очите им.
Сред шума и движението те с�тояха неподвижни — като тишина в центъра на градски ураган.
Не ги познавам, но за миг ми дадоха усещането, че светът е на тяхна страна.

Ница не блести показно, но излъчва тиха увереност. Място, където времето се разтяга като топъл залез.

Започнах с сока от нахут до на Chez Thérésa на пазара Cours Saleya – истинска гастрономическа институция от 1925. 🍽️

Разходката ми из града включваше статуи на Жак Ширак и лъва на площад Гарибалди – символи на силата и спокойствието на Ница. 🦁

Шоколадите на Aurer не са просто десерт, а изкуство. А по Promenade des Anglais сините столчета те канят да се наслаждаваш на морето. 🌞

Ница е пълна с изненади – артистични надписи и светещи фигури на площад Масена, които създават магическа атмосфера. ✨

Не пропуснах пазара с ръчно изработени изделия и стария град с малките улички – там е истинската душа на Ница. 🏙️

#NiceVibes #MediterraneanLife #TravelGoals #ArtAndSoul

Антиб през април е спокоен.
Сутринта минава между сергиите – топъл хляб, фермерски колбаси и сирена, аромат на свежи подправки и домати.
Улична музика звучи отнякъде, а музеят на Пикасо е наблизо – бивша крепост с изглед към морето.
На ръба на крепостните стени стои и “Défi” – скулптура от бронз, сякаш застинала в скок към небето. Местните я обичат. И не е трудно да разбереш защо.
После просто седиш. Нищо не трябва. Само да съзерцаваш морето.

Седях в едно малко кафене, когато чух гласа ѝ. Беше баба – от онези, които времето е направило меки и топли, с погледът, който още свети. Говореше за него, за любовта си. Беше си тръгнал от този свят преди години, но в нейните думи той още беше тук – усмихваше я, държеше ръката ѝ, казваше ѝ, че всичко ще бъде наред. Истинска любов. Не онова модерното „обичам те“ със срок на годност.
Излязох навън. Градът беше в своя съботен ритъм, претоварен от емоции и хора. Първото слънце за сезона беше изкарало всичко живо. Хората препускаха нанякъде – мъже с костюми, жени с лъскави чанти, деца, които не вдигаха глава от телефоните. Всеки търсеше себе си, свободата си, но вместо да я намери, се заключваше още повече. „Бъди себе си!“ – крещят рекламите, а всички изглеждат еднакви. Каталог от хора.
Приятелите вече са в списък, не в сърцето. Харесванията станаха мярка за стойност. Любовта е нещо временно – като нов модел телефон. Вземаш го, държиш го известно време, но след две години вече е остарял, трябва да бъде сменен. Никой не се поправя, всичко се заменя.
Някога любовта беше съдба. Сега е избор от меню – наляво или надясно, „в момента не търся нещо сериозно“.
Спрях се за миг до парка. Пред мен се разгръщаше красива гледка – слънцето падаше над дърветата, светлината играеше по тревата. Инстинктът беше ясен – да извадя телефона, да снимам, да направя стори. Но се спрях.
Защо всичко трябва да бъде споделено? Защо всичко е каталог?
Може би бабата от кафенето беше разбрала нещо, което всички ние бързаме да забравим. Че истинските неща не са за показ. Че любовта е вечна само ако ѝ дадеш шанс. Че не всичко трябва да бъде заменено.
Просто спрях. И гледах.

Говори ми.
Дори тишината да скита в нощта,
дори вятърът да шепне самотни слова,
дори ехото глухо в стените да спи –
говори ми.

Може би обичам безкрайния мрак,
може би съм изгубен в своя си свят,
а може би просто съм сянка в дъжда,
но говори ми.

Думите няма да върнат деня,
няма да стоплят ръцете ми студени,
но в тях ще усетя, че има следа,
че някой ме има –
дори да съм слят със самотата.

Планините говорят на език, който разбирам. Вятърът не разсейва, а насочва. А страниците на списание „Стълбата“? Те просто припомнят, че изкачването никога не спира. @stalbata.bg

Слънце в руините: Надежда за ново начало?

Щастие е да избереш последната си тема за репортаж, с кого да я снимаш, как да сложиш финала. Беше чест да съм част от екипа на @nova.bg

На 24 километра от София е село Плана.
Но истинското разстояние е много по-голямо – от хаоса до спокойствието, от шума до тишината, от смогa до въздуха, който усещаш с всяка клетка.

В Плана всичко изглежда по-различно. Небето е по-близо, хоризонтът – по-широк. Има ступа, която призовава за хармония. Има параклис с магично дърво, което шепне истории на вятъра, и тайнствени камъни, които пазят тишината на вековете. Има и един огромен сателит, който напомня, че дори най-далечните разстояния могат да бъдат преодолени.

Качих се над всичко – над мръсотията, над шума, дори над себе си. Дишаш. Олеква ти. Споделяш момента.

Разбираш, че всичко, от което наистина имаш нужда, е точно тук – въздух, тишина, простор, любов.

Виена – улиците, където се губиш, за да се намериш.

Няколко кадъра от Виена – там, където светлината на коледните пазари среща тишината на вековните улици.

Нощна Варшава ✨
Гра�д на контрастите: небостъргачите се извисяват до съветски блокове, Коледните светлини връщат духа на 60-те и 70-те, а старият град пази величието на 17-ти век. 🌃🎄 #WarsawNights #Poland

Когато природата ти �поднесе водопад и дъга на едно място, остава само да се потопиш в магията.

Под светлината на северното сияние и очите на Голямата мечка – нищо друго няма значение.

Северното сияние не просто рисува небето, а запечатва душата ти със своята магия. Нощ, в която всичко изглежда възможно, под танцуващите светлини в Исландия.

Водопадът Kirkjufellsfoss е висок едва 16 метра. Той не впечатлява с височина, но привлича любителите на природата заради своята живописна комбинация с планината Киркюфел на заден план.

Лава и пепел, докъдето ти стига погледът. Стоя върху прясна вулканична пепел – само на две седмици. До преди това тук е минавал главен път. 🌋

Хванат между два свята в Þingvellir, където Земята буквално се разцепва. Стоя на границата между Северноамериканската и Евразийската тектонични плочи — напомняне от природата, че всичко е в движение и постоянно се променя. Една стъпка в два различни континента. 🌎🌍

Standing at the edge of Gullfoss, where nature’s power meets Icelandic magic.
🌊✨ Feeling the mist and hearing the roar of this mighty waterfall reminds me how small we are in the grand scheme of things. Forever in awe of this land of fire and ice. 🔥❄️
#Gullfoss #IcelandMagic #ChasingWaterfalls #NatureVibes #LandOfFireAndIce

@krasena_angelova @hristina_ivanova1 @mirchevazinaida @sv_hristova_novatv

This kind of wake-up is worth getting up at 5 AM without an alarm.

.pro-gallery-wix-wrapper {display: block !important;} .pro-gallery-wix-wrapper .gallery-item-container {opacity: 1 !important; display: block !important;}

Място за пътешествия, истории и идеии

снимка: Красена Ангелова / NOVA

Пътеписи

Любляна – там, където любовта е в самото име

Орехово – селото, което те променя

В света на порцелана: пътешествие до Джиндзежен

Скритите хора на Исландия

Истории

Ваклуш: пътят на мъдростта

Какво е да си майка на 127 деца?

Българският футболен отбор на Уругвай: историята на Данубио, която трогна Христо Стоичков

Разкази

Легендата, която живее в две чаши

Тежестта на думата приятел

На ръба на сърцето

Върхове, които носят нас

Споделени моменти

​